АНТИЧНОСТ И СРЕДНОВЕКОВИЕ

Археологическите паметници на територията на общината свидетелстват за обитаване и обществен живот от най-стари времена. Най-трайни са следите останали от римляните. Това са части от изградената през Юстинианово време / 527-565 г. / защитна система в източната част на Стара планина. Тя се е състояла от защитна стена "Герме", четириъгълни кули равномерно разположени по нея т.н. Хемска порта. Тя е минавал край сегашните населени места Обзор, Голица и Булаир. През нея е преминавал римският път Анхиало - Марцианопол. Към съществуващата система са принадлежали редица римски военни крепости. От тях се намират останки край селата Голица - м. Борун Градище, Бърдарево - м. Градище и гр. Долни чифлик - м. Голямото кале. Раннохристиянските гробища и базилика, както и старобългарския укрепителен вал " Табия " са свидетели на по-късни епохи. Най-старите исторически и културни паметници в общината са от времето на траките / крепостта Ерак и м. Шерба /, която все още е слабо проучена. От времето на римската империя са се запазили редица руини - Ерите / римска пътна крепост в устието на р. Камчия /, Ранно-християнска базилика край с. Шкорпиловци, Римска пещ по пътя за резервата Шерба и Гемето/ крепостна стена край с. Голица

ВЪЗРОЖДЕНИЕ

 Началото на днешният град Долни чифлик е сложено в края на XV век от Джемал бей. След походите на Владислав Варненчик 1443-1444 година, турския султан Мурад II дошъл до извода, че за по-лесна отбрана на империята, трябва да започне заселването в северната и североизточната България. За тази цел той издава заповед за заселване в тези земи. По сведения от турски документи в североизточна България идват турци от Кюрдистан. Джемал бей тръгнал със свитата си и се разположил на земите на днешните селища Детелина, Долни чифлик, Пчелник и Горен чифлик. Разполага събраните по пътя си стада дребен и едър добитък по селищата, съобразно благоприятните там природни условия. Така в района на селата Детелина/Дервиш/ и Долни чифлик настанява хергелетата си от коне и дребен добитък с оглед задоволяване на ежедневните си нужди от животински продукти- месо и мляко за изхранване на семейството си, прислугите и пастирите. Това било “долния чифлик “ на бея. В землището на село Пчелник /Кованлък/ Джамал бей разположил пчелните си семейства, което дава името и на селото, което е било и административен център. В землището на село Горен чифлик пък оставил биволите, основен впрегателен добитък за обработка на земята и превозване на земеделската продукция, дърва за отопление и други. Това разположение по естествен път създава два чифлика на Джамал бей, което след време дава имената на тези три селища- Долни чифлик, Пчелник и Горен чифлик. Преди Освобождението, населението е предимно турско. След Освобождението тук започват да се преселват хора от Габровско, Македония и др. По-късно поради различни икономически и демографски причини тук започват да се преселват и хора от село Голица. Фолклорът на града е смесица от традициите и нравите на своите приселници.

НОВА ИСТОРИЯ

 През 1919 г. село Долен Чифлик става общински център, откъснал се от община Арнаутлар /днешното село Рудник/. През 1974 г. Държавния съвет на Народна Република България признава село Долни чифлик за град и с Указ от 04.09.1974 г. го именува на Камчия. В началото на 1975 г. след смъртта на държавния деец - Георги Трайков, който е работил дълго време в този край града е преименуван на Георги Трайков. След 10 ноември 1989 г. с Указ на Президента Желю Желев на града е възстановено старото име Долни чифлик