ТРАДИЦИИ И ОБИЧАИ

СЕМЕЙНИ ТРАДИЦИИ
В ритуалите, които отбелязват етапите в индивидуалния живот и преходите от една към друга обществена роля, обикновено се преплитат религиозни обреди и такива, създадени от необходимостта да се поддържат определени обществени норми.

БРЕМЕННОСТ И РАЖДАНЕ
При турците в България с бременността и раждането са свързани множество вярвания и забрани, чиято цел е да предпазят живота и здравето на майката и детето преди и след раждането. Те не се различават съществено от тези при българите. Турците акцентират повече на пожеланието детето да бъде красиво: бременната не бива да гледа грозни и сакати хора; и й се препоръчва да яде зелени джанки, за да се роди зеленооко дете.
Подобно на българите, турците препоръчват родилката и бебето да не напускат дома 40 дни след раждането.
Очистването на младата майка след раждането става на два етапа. На 20-ия ден (яръм кърк, ”половината на 40”), тя се измива с вода, в която са поставени 20 камъчета и 20 сламки от метла. Умиването се повтаря на 40-ия ден, като този пы камъчетата и сламките са по 40.

Бебето получава името си на третия ден - дядото по бащина линия му го прошепва в ухото.
След като получи името си, бебето се "осолява", къпе се в солена вода, "за да не мирише лошо". Практиката е известна при различни етнически групи в България.
След 40-ия ден се канят между 20 и 40 жени на бебек гезмеси, стъпка към приобщаване на детето към семейството и общността.

ОБРЯЗВАНЕ
Следващият важен етап при момчета е обрязването. Това не е обичай, предписан от Корана, а продължение на предислямска арабска традиция, която обаче се е превърнала в знак за принадлежност към исляма.
Така е и при турците и другите мюсюлмани в България, които го обозначават с думата сюнет "традиция, предание". Обрязват се само момчетата, като най-често това става преди 7-годишна выраст. Събитието има до голяма степен обществен характер. Сюнетът често се извършва едновременно за няколко деца от една общност. Момчетата се обличат празнично и обикалят селото, яхнали коне. Някога след оздравяването на детето давали угощения, на които канели и ходжа да чете молитви. Заможните хора организирали общи празненства с пехливански борци, жонгльори, въжеиграчи и други забавления.
Друг етап от развитието и общественото приемане на детето, който носи религиозна окраска, е хатим — публичното изчитане на Корана. Обикновено това става в навечерието на пубертета и отново се прави предимно за момчетата.

ИСКАНЕ НА РЪКА И ГОДЕЖ
Преходът към възрастта, в която момъкът или девойката излиза на брачния пазар, се свързва с календарните празници: фолклорният празник "Хъдъреллез", както и с двата байрама, когато момите и момците пеят и играят.
Бракът в исляма, за разлика от християнството, няма характер на тайнство, а представлява сключване на договор.
Бъдещата семейна двойка дори може да не присъства, а да заяви волята си посредством други доверени лица.
Създаването на връзка между два рода чрез брак в традиционното общество е изключително важно.
Основната цел на годежа е да осигури преминаването на булката от едно семейство в друго и постепенното опознаване между двата рода.
Тази цел се постига чрез преминаване на различни етапи и при многократен обмен на дарове. Особено в началото, при сгледата и сватосването, се подхожда много внимателно и деликатно, за да се избегне появата на вражда при отказ.

ПРЕДСВАТБЕНИ РИТУАЛИ
Един от съществените обредни моменти, предхождащи самата сватба, е вечерта на къносването (къна геджеси) на булката.
В присъствието на сгодени моми и млади булки ръцете и стъпалата на булката се къносват - рисуват се с къна различни орнаменти по дланите и стъпалата й.
Пеят се тъжни песни за раздялата с родния дом. На някои места тези вечери са две: къната за едната вечер е дарена от майката, а за втората - от свекървата.
По същото време годеникът се весели в дома си с приятели ергени.
На къносването на булката съответства обредното бръснене на младоженеца, което става в деня на сватбата

СВАТБЕНИ ТРАДИЦИИ
Най-зрелищният момент в сватбата е шествието, което отива да доведе булката в новия й дом. В различните райони то може да бъде на коне или с каруци. На отиване върху най-хубавия кон язди младоженецът, а на връщане - булката. В нейния дом сватовете се угощават и вземат чеиза.
Изработването му е било главна задача на момата, особено след годежа, и влияе силно на нейния и на семейството й обществен престиж. В периода между годежа и сватбата годеникът изпраща материали — като вълна за пълнене на юргани - за изработването на тманите, с които ще бъде обзаведен домы на новото семейство и с които ще се обличат неговите членове. От него се стъкмява и брачното ложе за първата нощ на младите съпрузи. Шествието се съпровожда от музика (зурни и тъпан) дори ако пътува от едно село до друго. Пред дома на младоженеца всички играят, пеят и пляскат с ръце, а свекървата танцува в средата. После въвежда снахата в новия й дом. Булката прекрачва прага с хляб и менче с вода, маже горния праг с масло и сяда върху потурите на съпруга си. Свекървата я захранва с гозба, приготвена с всички вкусове - солено, сладко, кисело, горчиво, люто, - после сдъвква три залъка хляб, които дава на снахата да изяде.
На следващия ден се веселят по повод доказаното целомъдрие на снахата и я даряват с пари и домашни животни. Поредицата от брачни тържества приключва с гостуване найнапред при тъста и тъщата, а после и при други роднини на булката.
В сватбата при алевиите в Кубратско има два момента, в които младоженците са замествани от други лица. Няколко дни преди сватбата една от младите снахи в рода на булката облича нейните дрехи и накичена с нейните украшения отива в дома на годеника, а той и саадъчът се крият от нея. Вторият момент на размяна на ролите и криене настъпва на самата сватба, когато саадъчът води булката в дома на младоженеца, докато женихът се крие в друга къща. Младото семейство става пълноправен член на общността едва след като се побратими с друга семейна двойка чрез особена церемония, обикновено няколко години след сватбата

ПОГРЕБАЛНИ ОБРЕДИ И ПОМЕНИ
В погребалната обредност има три етапа: приготвяне на покойника, погребение, помени. Мъртвото тяло се поставя на постелка в дома, където най-близките се прощават с него или нея. Тялото се измива от ходжата или от жена, след това се облича в саван от две части. Около него се оставя храна, за да се успокои душата.
Тялото се пренася до гробището върху носилка, която обикновено се съхранява в джамията.

При гробището има специален плосък камък (дженазе ташъ или мусалла ташъ), върху който полагат тялото и се молят за него. На гробището отиват само мъже.

Извършват се различни обичаи, целящи да премахнат или намалят греховете на покойника.
По време на бдението мъжете се молят и си предават един на друг пари, специално приготвени от покойния за тази цел. Парите трябва да обиколят присъстващите 70 пъти, за да компенсират пропуснатите приживе молитви.

Докато тялото е на мусалла ташъ, ходжата пита присъстващите какъв човек е бил мъртвият.
На някои места в този момент може да се предявят претенции за неизплатени дългове.

Погребението не може да продължи преди удовлетворяване на искането. Построяването на чешма в памет на покойника се смята за дело, което спасява душата му в отвъдното. Казват, че за изкуплението е достатъчно и едно птиче да пийне от водата.

В традиционната българска култура шумното оплакване е част от погребалния ритуал, но турците в България, следвайки ислямската традиция, го избягват. Ислямският елемент присъства и в разположението на гробовете.
Гробът е ориентиран  изток-запад, но тялото се поставя в ниша, укрепена с дъски, а лицето е обърнато на юг, към Мека.

Помени се правят на 7-ия, 40-ия и 52-рия ден и на година.
До 40-ия ден в дома на покойния се пържат мекици и се раздават на съседите.
Халвата е типичната поменална храна. На 52-рия ден се прави мевлид