ХЪДЪРЕЛЛЕЗ
КРАТКА СПРАВКА ЗА ПРАЗНИКА
„Хъдъреллез” е един от най-древните пролетни празници. Той е включен в листата на световното културно наследство. По традиция се празнува всяка година на 6.май, възраждайки традициите и обредите на различните общности по българските земи. „Хъдъреллез” е празникът, с който мюсюлманската общност отбелязва идването на пролетта и разцъфването на природата за нов живот.  Той съвпада с християнският Гергьовден, но за разлика от него трае няколко дни от 3-ти до 6-ти май. Наричан с много имена той носи уникална красота –тази на споделената радост.
ИСТОРИЯ НА ПРАЗНИКА
Историята на празника датира още от античността. Това е празника на народите населявали Месопотамия, земите на реките Тигър и Ефрат. Според легендите, празникът е посветен на двамата светци – св.Хъдър и св. Иллияз /библейският пророк Илия/, които са покровители на хората, животните и плодородието. Според легендите двамата винаги се движат в противоположна посока – ако единият върви към изток, другия върви на запад, ако единия е на север, другият държи юга.  Това правят, за да помагат на хората от различните пространства. Според народната вяра те са невидими, но понякога се явяват в човешки образи и искат помощ, ако не я получат тези  към които са се обърнали са обречени на неуспех, а понякога и на големи беди. Двамата светци се срещат само веднъж в годината на шести май, за да си разкажат къде са били, какво добро дело са извършили, с какво са помогнали на хората. Но ако този период се случи в петък, не се срещат.
ТРАДИЦИИ ПРИ ПРАЗНУВАНЕТО
ДЕН ПЪРВИ - 3.МАЙ Първото нещо, което трябва да се направи, е да се съберат 40 стръка мащерка. След това те се измиват и се варят, но в съда който се варят листата, трябва да се поставят яйца (колкото е броят на членовете в семейството толкова трябва да са и яйцата). После приготевната вода се изцежда, за да не останат листенца, след което членовете на семейството се изкъпват, но преди да излязат от банята се поливат с три канички с вода от листата. ДЕН ВТОРИ -4.МАЙ Млади моми и момци поставят на всяка порта на къщите върбови клонки, което символизира идването на пролетта. ДЕН ТРЕТИ -5.МАЙ Част от празника е ваденето на момински "нишани", подобно на обичаят "Еньова буля". Момичета и млади невести донасят вода с менци от седем чешми. Водата в менците се чете от ходжата, за да стане светена. Менците украсяват със зелени клонки и листа след което обикалят всяка една къща. Домакините на къщите пуща в тях нишани /белези/.  Това в повечето случаи са пръстени, гривни или други ценни за къщата предмети.  Менците се поставят под розов храст за да престоят до сутринта. Вечерта на 5.май се пали висок огън, който трябва да се прескочи от всички, за да са живи и здрави, и против страх. ДЕН ЧЕТВЪРТИ -6.МАЙ На 6.май всички се събират в центъра на селото.  Младите моми вадят нишаните, придружавани от маани /римувани четиристишия/.  Според съдържанието на съответното четиристишие се гадае за бъдещ съпруг, бъдещ радостен или тъжен семеен живот, за житейска съдба и други важни събития, които ще се случат на съответното семейство, чиито нишан се показва. След като свършат с изваждането на нишаните, всички присъстващи измиват лицата си с водата, която после хвърлят в течаща река.  Вечерта всички се веселят и празнуват.
СНИМКИ