ФИКРИ ШУКРИЕВ
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Фикри Шукриев е роден на 16 март 1942 г. в с. Дъбравино, Варненска област. Учи в училище за сираци, завършва Икономическия техникум в гр. Варна.
Свързва живота и надеждите си с гр.Девня, където според собствената му поетическа изповед, го води "пътеката на хляба".
До смърта си работи като счетоводител в различни химически заводи в Низината на голямата химия.
Стихове пише от ученическите си години. Осъществява публикации в местния и централния периодичен печат. Активен член на литературния клуб "Владимир Башев". Представя творбите си в редица литературни вечери в Девня и страната.
През 1979г. в библиотека "Кълнове" на варненското издателство "Георги Бакалов" излиза поетическият сборник "Девненско лято", където Фикри Шукриев участва с цикъл стихотворения заедно с още трима автори -Иван Ставрев, Атанас Коев и Сашо Серафимов.  Печатал е стихове в местния и централен периодичен печат и литературни алманаси.
По време на т.н.р. "възродителен процес" поетът слага край на живота си на 26.юли 1983г. Разлюлява се тялото му "между чернозема и небето" като огромно махало, докато от магнетофона се носят стиховете му -красиви, ясни и недостижими, изпълнявани от неговия глас. И доказва, че е поет, защото човек веднъж се ражда на този свят и живее за едната чест и едното си име.

И нищо друго -нито премълчано, нито измислено. Само една малка, но впечатляваща книжка със стихове -"Кръв на кокиче", издадена през 1992г. посмъртно от приятелите. Никакви записи, никакъв архив, нищо.  Потискащо мълчание или общи приказки, заседнали под тежките криле на проклятието. И под тази кошмарна сянка -изящното тяло на кокичето, прокървило за курбан.

Но дори и след повече от 35 години поезията му продължава да вълнува чистите и неподкупни души и умове, защото поетът е божи дар, дошъл да краси живота и да ни възвиси, да ни накара да бъдем по-човечни, по-зевни и по-истински. И да приличаме на себе си.

СНИМКИ
 
СТИХОСБИРКИ

 - ПО ПЪТЕКАТА НА ХЛЯБА
 - КРЪГОВРАТ
 - ЧИЛИ
 - ЦИРК


ИЗДАДЕНИ СТИХОСБИРКИ СЛЕД СМЪРТА МУ
     
   

ЗА ФИКРИ...

Турхан Расиев

За пръв път чух името му от поета Тодор Копаранов. Запознахме се през пролетта на 1977 г. в редакцията на вестник „Девненски възход”.
Не приказваше много. Седеше на ъгъла на бюрото на Атанас Коев и търпеливо очакваше оценката на редактора на отдел „Поезия”.
Тогава за Девня се пишеха патетични стихове. Разни гастролиращи поети от столицата вдигаха шум. А творбите на Фикри бяха земни, макар че някъде беше писал, че ще увисне „между чернозема и небето”.
Беше плах и тъжен като ранена кошута. В стиховете му нямаше нищо патриотарско. Но той не беше сам в подножието на Парнас. Зад гърба му постоянно бяха членовете на девненския литературен клуб „Владимир Башев”, с председател Върбан Боров.
И макар да го обичаха и да държаха на него, не успяха да го опазят, защото не позволи да му сменят името по времето на преименуването. Със саможертвата си той предупреди идеолозите на възродителния процес за предстоящите драматични събития в България.
Те не го чуха или се направиха на глухи.
И от „края на пътя” започна безсмъртието на Фикри, а името му надживя тези, които му посегнаха.

Варна, 2010 г.