ФИКРИ ШУКРИЕВ
БИОГРАФИЧНИ ДАННИ

Фикри Шукриев е роден на 16 март 1942 г. в с. Дъбравино, Варненска област. Учи в училище за сираци, завършва икономически техникум във Варна. До смъртта си работи в Девня. Печатал е стихове в местния и централен периодичен печат и литературни алманаси.  Приживе участва в поетичния сборник “Девненско ято” заедно с още трима автори – Иван Ставрев, Атанас Коев и Сашо Серафимов. След смъртта му излиза стихосбирката “Кръв от кокиче” в ИК “Зограф”, Варна, 1992 г, съставител Атанас Коев.
По време на възродителния процес поетът слага край на живота си на 26 юни 1983 г.

СНИМКИ
 
СТИХОСБИРКИ

 - ПО ПЪТЕКАТА НА ХЛЯБА
 - КРЪГОВРАТ
 - ЧИЛИ
 - ЦИРК


ИЗДАДЕНИ СТИХОСБИРКИ СЛЕД СМЪРТА МУ
     

ЗА ФИКРИ...

Турхан Расиев

За пръв път чух името му от поета Тодор Копаранов. Запознахме се през пролетта на 1977 г. в редакцията на вестник „Девненски възход”.
Не приказваше много. Седеше на ъгъла на бюрото на Атанас Коев и търпеливо очакваше оценката на редактора на отдел „Поезия”.
Тогава за Девня се пишеха патетични стихове. Разни гастролиращи поети от столицата вдигаха шум. А творбите на Фикри бяха земни, макар че някъде беше писал, че ще увисне „между чернозема и небето”.
Беше плах и тъжен като ранена кошута. В стиховете му нямаше нищо патриотарско. Но той не беше сам в подножието на Парнас. Зад гърба му постоянно бяха членовете на девненския литературен клуб „Владимир Башев”, с председател Върбан Боров.
И макар да го обичаха и да държаха на него, не успяха да го опазят, защото не позволи да му сменят името по времето на преименуването. Със саможертвата си той предупреди идеолозите на възродителния процес за предстоящите драматични събития в България.
Те не го чуха или се направиха на глухи.
И от „края на пътя” започна безсмъртието на Фикри, а името му надживя тези, които му посегнаха.

Варна, 2010 г.